Бачковски Манастир: История, Чудеса и Какво да Видите
Добре дошли в едно пътешествие до сърцето на Родопите, където времето е спряло, а историята оживява с всяка стъпка. Бачковският манастир „Успение Богородично“ не е просто поредната забележителност – той е вторият по големина и значимост български манастир, съкровищница на вяра, изкуство и невероятни истории. Пригответе се да откриете едно място, където древността среща съвременността, а духът ви ще се насити с покой и вдъхновение.
Намиращ се на около 10 километра южно от Асеновград и само на 30 километра от Пловдив, Бачковският манастир е изключително лесно достъпен, което го прави най-посещаваният български манастир. Хиляди поклонници и туристи идват тук всеки уикенд и на големите църковни празници, за да се поклонят на светините или просто да се насладят на спокойствието на манастирската обител и красивите ѝ околности. Микроклиматът на тази родопска котловина е мек и приятен, позволявайки дори смокини да зреят в манастирската градина.
В тази статия ще ви разкажем всичко, което трябва да знаете за Бачковския манастир – неговата завладяваща история, невероятните чудеса, свързани с него, и разбира се, какво задължително трябва да видите по време на вашето посещение. Готови ли сте да се потопите в магията на Бачково?
История на Бачковския манастир: Повече от Девет Века Духовност
Когато говорим за Бачковския манастир, ние се връщаме назад във времето, чак до 1083 година. Това е една забележителна дата, тъй като манастирът е основан от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин, заедно с неговия брат Абазий. Може би се питате какво прави един византийски пълководец, най-вероятно от грузински произход, да основе манастир в Родопите? Мотивите му, както е посочено в съставения от него манастирски устав (типик), са били да принесе добър плод на Бога и да спаси душите си.
Основаването на Бачковския манастир и неговите Правила
Още от самото начало Бачковският манастир е създаден с ясни правила и принципи. Уставът на Григорий Бакуриани изрично посочва, че:
Пълна независимост: Светските и църковни власти, включително митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в делата на обителта (глава 3). Това е гарантирано със специален хрисовул от императора, освобождаващ манастира от данъци.
Забранен достъп за гръцки монаси: Достъпът за монаси-гърци е бил забранен (глава 24), с изключение на един, който да общува с местната администрация. Това показва специфичната ориентация на манастира.
Произход на монасите: Първите монаси са били от източните части на Византия – област Иверия, районите на Тао и Клардж, най-вероятно грузинци, но е възможно да е имало и православни арменци.
Брой монаси: Броят на монасите е определен на 50 души и един игумен, което е било значително за времето си.
Интересен факт е, че Григорий Бакуриани оставя основната част от немалкото си имущество на манастира. Това включва земи и селища около днешния Асеновград (тогава Станимака), Родопите и дори Беломорска Тракия. За нуждите на поклонниците са построени три странноприемници (метоси).
Бачково като Грузински Монашески и Книжовен Център
Първоначално Бачковският манастир се развива като важен център на грузинското монашество. Още към края на XI век тук се оформя книжовна школа, известна като Петрицонска – наименование, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия.
Един от най-известните книжовници, свързани с Бачково, е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.). Той е бил ученик на Йоан Итал и превежда на грузински "Начала" на Прокъл, както и пише съчинения против ересите.
Българското Присъствие и Заточението на Патриарх Евтимий
През XIV век Бачковският манастир попада в пределите на Второто българско царство. През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на цар Иван Александър от византийската императрица Анна Савойска. В продължение на около двадесет години манастирът се ползва от покровителството на българския цар, който прави значителни дарения и е признат за съктитор. Неговият портрет е изписан в манастирската костница, за която ще стане дума по-късно.
След падането на Търново през 1393 г., Бачковският манастир става мястото на заточение на последния патриарх на Втората българска държава – Св. Патриарх Евтимий. Смята се, че той е продължил своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник и е починал тук около 1404 г. Манастирът е приел и вселенския патриарх Симеон (1467) след свалянето му от престола.
Премеждия и Възраждане на Бачковската Обител
След завладяването на Балканите от османците, животът на манастира става значително по-труден. Старите привилегии са загубени и обителта е принудена да плаща данъци. През XVI век манастирът минава във вакъфа на султан Сюлейман I, което му носи някои данъчни облекчения. Въпреки че е бил обект на чести грабежи и частично разрушен, монасите успяват да се справят и богослужението не спира.
Началото на XVII век е време на ново възраждане за Бачковския манастир. При игумените Матей и Партений обителта е основно обновена. Престроени са из основи:
Съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица“ (1604 г.)
Манастирската изба
Трапезарията (1623 г.)
Метохът в Асеновград
С възстановяването си през XVII век, Бачковският манастир окончателно губи останките от църковна самостоятелност и става ставропигия на Цариградската патриаршия. Това води до засилено гръцко присъствие, което обаче не минава без съпротивата на българските монаси. XVIII и XIX век са белязани от борби за надмощие между българи и гърци.
През първата половина на XIX век манастирът е разширен с втори двор, за да посрещне нуждите на нарасналото поклонничество. През 1836 г. е построена третата манастирска църква – „Св. Никола“, изписана малко по-късно от Захари Зограф.
В края на XIX век, след учредяването на Българската екзархия, Бачковският манастир преминава под нейна юрисдикция през 1894 г. Днес той е ставропигия на Българската патриаршия и в него почиват костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.
Архитектура и Забележителности в Бачковския Манастир: Пътеводител за Посетители
Манастирският комплекс заема площ от близо 8000 кв.м и е разположен на 440 м надморска височина. Включва два двора и четири църкви, както и 13 параклиса – 8 в Асеновград и околностите му, и 5 край манастира и пътя за Асеновград.
Нека разгледаме по-подробно основните постройки и какво можете да видите в Бачковския манастир.
Главна църква „Успение на Пресвета Богородица“ (1604)
Това е съборният храм на манастира, построен през 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква. Тя е изградена по образец на светогорските триконхални храмове и веднага ще ви впечатли с монументалността си.
Иконостас: Един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII век) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част е иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части, включващи лозница с орнаментални мотиви. Иконите в празничния ред датират от XVII век, а царските икони на Христос и Богородица са рисувани през 1793 г. от монах Яков от светогорския манастир Ивирон.
Стенописи:
Притвор: Най-ценните запазени стенописи са в притвора, датиращи от 1643 г. Те включват портрети на дарителите Георги и неговия син Константин от тесалийското градче Власи. Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите по стил и тематика, включваща редки старозаветни сюжети и сцени от църковния календар.
Наос: Първоначалната живопис в наоса е изцяло прерисувана от зографа Мосхос Одринчанин през 1850 г. От Мосхос има и запазени икони в храма.
Църква „Св. Архангели“
Тази двуетажна църква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм. Преданието твърди, че е издигната от император Алексий I Комнин.
История: Според археологически данни е строена преди XIII век и вероятно обновена през XIV век от цар Иван Александър.
Стенописи:
Свод-проход: Захари Зограф изписва през 1841 г. аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин.
Горен етаж: Стенописите в самия храм (на горния етаж) са от 1846 г. и също като тези в главната църква са дело на одринчанина Мосхос. Те включват изображение на чудо, извършено от архангел Михаил в атонския манастир „Дохияр“.
Икони: Храмовата икона „Събор на архангелите“ (сега пазена в София) е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век.
Църква „Св. Никола“ (1834–37)
Построена е от 1834 до 1837 г. при игуменството на йеромонах Ананий от Сливен. Тази църква се издига в южния манастирски двор и впечатлява със стенописите си от 1840 г., дело на прочутия Захари Зограф.
Стенописи на Захари Зограф:
Изтъкнатият български художник изписва вътрешността и открития притвор на храма.
Страшният съд: В обширното изображение на Страшния съд Захари Зограф изписал сред грешниците образи на някои от тогавашните пловдивски богаташи, което предизвиквало недоволството им.
Автопортрет: Редом с образите на манастирския игумен Матей и неговия предходник Ананий, Захари Зограф е нарисувал и свой автопортрет с надпис „изобрази ся рукою моею“ „Захарий х. Зограф болгарин“.
Старата Трапезария: Шедьовър на Манастирската Живопис
Тази неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Тя представлява правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод и апсида, където е седял игуменът.
Мраморна маса: Запазена е мраморна маса, изработена през 1690 г., на която монасите са се хранели повече от два века.
Стенописи (1643 г.): По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци. Освен Страшния съд и фигурите на светци-монаси, тук ще видите:
Сцени от историята на християнската църква – изображения на седемте вселенски събора.
Двадесет и четири сцени, илюстриращи богослужебното песнопение в чест на Божията Майка – „Богородичен акатист“.
„Дървото Йесеево“ – родословно дърво на Иисус Христос в свода.
Образи на антични философи и писатели (Аристотел, Сократ, Диоген и други), разглеждани като предтечи на християнството.
Панорама на манастира: През 1846 г. Алекси Атанасов рисува върху външната стена на трапезарията разгърната панорама на Бачковския манастир и околността му. Тя включва образите на главните ктитори и обновители на манастира, както и ежегодното църковно шествие с бачковската чудотворна икона на Света Богородица. Това е най-голямата панорамна стенописна композиция в България.
Бачковска Костница: Величествено Изкуство и Исторически Портрети
Двуетажната гробищна църква се намира на около 300 метра източно от основните манастирски сгради. Реставрацията ѝ е завършена през 2002 г.
Етажи: В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм.
Стенописи от XII век: Първоначалната стенопис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините. Тя включва величествени изображения на възкресението на мъртвите – Страшния съд и видението на Пророк Йезекил в долината със сухите кости. Гръцки надпис съобщава, че живописта е дело на художника Йоан Иверопулос, най-вероятно от грузинско потекло.
Портрет на цар Иван Александър: През XIV век са зазидани отворените аркади, а новообразуваните ниши са изписани с образи на цар Иван Александър, на неговия светец-покровител Йоан Богослов, на Св. св. Константин и Елена, както и на ктиторите Григорий Бакуриани и неговия брат Абасий. Българският цар е изобразен в поза, характерна за императорски портрет, с всички атрибути на византийски императорски одежди.
Чудесата на Бачковския Манастир: Вяра, Изцеление и Свети Мощи
Бачковският манастир е известен не само с историята и архитектурата си, но и с множество чудеса, свързани с неговите светини.
Бачковската Чудотворна Икона на Света Богородица
Това е най-голямата светиня на Бачковския манастир. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи заради чудотворството си.
Описание: От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито с два сребърни обкова. По-старият обков е дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир, а по-новият датира от 1819 г. и е дарение от Петко Хаджи и Добра.
Произход и легенди:
Най-старото писмено сведение за иконата е от френския пътешественик Пол Люка (1706 г.), който съобщава, че монасите твърдят, че е рисувана от св. Лука и е дошла по чудо от Грузия.
Според предание, след завладяването на Тракия, иконата е намерена в пещера в местността „Клувията“ на половин час от манастира.
Легенда за „прелитането“: Александра Карамихалева разказва (2007 г.), че според някои предания иконата „прелетяла“ от грузински манастир и „кацнала“ в „Клувията“, където лумнал неопалващ огън. След като била пренесена в манастира, неколкократно „бягала“ обратно до „Клувията“. Ето защо, според съновидение на един монах, св. Богородица пожелала да ѝ бъде отредено специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза.
Литийни шествия:
Втори ден на Великден: Всяка година на втория ден на Великден с лития иконата се отнася до „Клувията“, където се отслужва молебен. Хиляди хора от цялата страна участват в това шествие.
25 дни след Великден (Преполовение): Второ литийно шествие се провежда в памет на преотстъпването на църквата „Св. Богородица Благовещение“ (Рибната св. Богородица) в Асеновград на вярващите. Икона на св. Богородица от този храм се носи до Бачковския манастир и обратно.
Чудеса, Свързани с Чудотворната Икона и Свети Николай
Манастирът е пазител на множество свидетелства за чудеса:
Изцеление на дякон Михаил: През 1997 г. йеродякон Михаил, който страдал от душевно разстройство, усетил благодатни тръпки пред иконата на св. Богородица и по-късно, пред царската икона на Иисус Христос, видял сноп искрящи лъчи. След тези преживявания той се почувствал значително по-добре психически и се върнал към нормален сън.
Излекуване на раково болна: В началото на 80-те години на XX век, дякон Михаил се молил заедно с две жени, едната от които – Маруда – имала рак на носа. След молитва в пещерата на „Клувията“, Маруда била изследвана в Пловдив и лекарите с изненада установили, че туморът и разсейките са изчезнали.
Историята на баба Елена (Попова): След тежко заболяване, Елена Попова е била приета за мъртва, но дъщеря ѝ забелязала, че палецът ѝ трепва и тя била върната към живот. В сън тя видяла бяло агне в двора на Бачковския манастир, което тълкувала като призив да посвети труда си на обителта. Тя става игуменарчик и по-късно монахиня Евдокия. С нейно участие е възстановен и параклисът на Йоан Кръстител, който бил превърнат в обор.
Чудо с икона на Свети Николай Мирликийски Чудотворец: В края на XIX век, Никола Банев, кръстен в манастира, отива на фронта през Балканската война. Свещеникът му подарява хартиена икона на св. Никола и му заръчва да я носи винаги със себе си. По време на Междусъюзническата война Никола попада в гръцки плен на остров Трикери, където всеки ден разстрелват пленници. В нощта преди неговия ред, св. Николай се явява в съня на коменданта на лагера и му казва да не посяга на неговия кръщелник. Никола е освободен и се връща в България, като поръчва сребърен обков за иконата.
Тези истории са само малка част от многобройните чудеса, които поддържат вярата и привличат поклонници в Бачковския манастир.
Манастирският Музей и Движими Светини: Съкровища от Миналото
Бачковският манастир разполага със собствен музей, където можете да разгледате богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни епохи.
Сребърен дискос (1644 г.): Особено забележителен е сребърният дискос, дарен през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.
Ръкописи и ценности: Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква, а други предмети се намират в Църковния историко-археологически музей (София) и във Византийския и християнски музей (Атина).
Практическа Информация за Посещение на Бачковския Манастир: Съвети за Туристи
Бачковският манастир е не само духовен център, но и добре развит туристически обект.
Работно Време и Достъп до Бачковския Манастир
Отворено за посещения: Манастирът е постоянно отворен за посетители.
Лято: От 7:00 ч. сутрин до 20:00 ч. вечер.
Зима: До 19:00 ч. вечер.
Сто национални туристически обекта: Манастирът е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз и има печат на БТС.
Нощувка в Бачковския Манастир: Потопете се в Покоя
Желаещите поклонници и посетители могат да останат да нощуват в манастира.
Стаи: Предлагат се стаи със санитарен възел, с две, три и четири легла.
Правила за нощуващи:
Нощуващите трябва да спазват християнско благоприличие в поведението и облеклото.
Употребата на алкохол не е позволена.
Настаняването трябва да стане не по-късно от 16:30 ч.
Какво да Опитате и Купите в Околността на Бачковския Манастир
Околността на манастира предлага богата палитра от преживявания за туристите. Пешеходната алея до манастира е обградена от множество магазинчета, сергии и заведения.
Местни продукти: Тук можете да намерите буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите:
Редки билки
Домашни сладка от диви плодове
Козе и биволско кисело мляко и сирене
Родопски вълнени одеяла
Риба (пъстърва) в местните ресторанти
Настаняване извън манастира: Ако търсите по-оживена атмосфера, можете да отседнете в хотелите и многобройните къщи за гости в близкото село Бачково.
Култура и Природа около Бачковския Манастир
Биосферен резерват „Червената стена“: В непосредствена съседство с манастира се намира биосферният резерват „Червената стена“, обитаван от редки животни и растителни ендемити, като силивряка (Haberlea rhodopensis) – растение от праисторическо време, което всяка пролет украсява скалите с небесносините си цветове.
Водопади: Потокът, спускащ се от Клувията, оживява долината, а водите му скачат в два красиви водопада.
Църковни обреди: В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват бракосъчетания, кръщенета и други обреди.
Често Задавани Въпроси за Бачковския Манастир (FAQ)
За да ви улесним максимално, сме събрали отговори на някои често задавани въпроси, свързани с посещението на Бачковския манастир.
Кога е основан Бачковският манастир? Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани.
Защо е толкова важен Бачковският манастир? Той е вторият по големина и значимост български манастир, съкровищница на история, изкуство и православна вяра. Бил е важен грузински книжовен център, а по-късно и убежище за български духовници.
Колко църкви има в Бачковския манастир? Манастирският комплекс включва четири основни църкви: „Успение на Пресвета Богородица“, „Св. Архангели“, „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии“.
Какво е ставропигия? Ставропигия е манастир, който е пряко подчинен на патриарх (или синод), а не на местния епископ, което му дава по-голяма независимост.
Къде се намира чудотворната икона на Света Богородица? Иконата се съхранява в съборния манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица“, вдясно от централната врата, в отделен иконостас.
Кога се провеждат литийните шествия? Първото литийно шествие е на втория ден на Великден до местността „Клувията“. Второто се провежда 25 дни след Великден (на Преполовение) от Асеновград до манастира и обратно.
Мога ли да си купя местни продукти в Бачково? Да, около манастира има множество сергии и магазинчета, предлагащи билки, домашни сладка, млечни продукти, вълнени изделия и други местни деликатеси.
Има ли възможност за нощувка в манастира? Да, манастирът предлага стаи за нощувка. Важно е да спазвате правилата за благоприличие и да се настаните до 16:30 ч.
Какво е Захари Зограф? Захари Зограф е един от най-известните български художници от епохата на Възраждането, известен със своите стенописи и икони, включително тези в църквата „Св. Никола“ в Бачковския манастир.
Какво мога да видя в костницата на манастира? В двуетажната костница можете да видите уникални стенописи от XII век, изобразяващи Страшния съд и видението на Пророк Йезекил, както и портрети на цар Иван Александър и ктиторите на манастира.
Заключение
Бачковският манастир е много повече от архитектурен комплекс – той е жив организъм, пулсиращ с вяра, история и култура. Всяко ъгълче крие истории за светци, царе, монаси и обикновени хора, чиито животи са били преплетени със съдбата на тази свещена обител. Независимо дали сте поклонник, историк или просто любопитен пътешественик, посещението на Бачковския манастир ще остави у вас траен спомен.
От величествените стенописи на Захари Зограф до чудотворната икона на Света Богородица, от тишината на манастирските дворове до оживения пазар с местни продукти – Бачково предлага едно уникално и обогатяващо преживяване. Не пропускайте да се потопите в тази атмосфера, да се насладите на родопската природа и да откриете своя момент на вдъхновение в този забележителен български манастир.
Планирайте своето посещение днес и се уверете сами защо Бачковският манастир е едно от най-ценните съкровища.
Не пропускайте и нашите статии:
50 Манастира Около София: Вяра, История и Красота
Дряновски Манастир: История, Легенди, Забележителности
Асеновата Крепост: Пътеводител, История и Съвети
Село Косово: Забележителности, История, Къщи
15 Топ Забележителности в Пловдив: Какво да Видим?
